Прецедент: Съдът отказа да екстрадира обвинен за наркотици заради риск от изтезание в Турция

Състав на Софийският апелативен съд (САС) отказа да екстрадира обвинен за наркотици турчин, заради лошите условия и нечовешко отношение към задържани и осъдени в Турция.

Съдиите Стефан Илиев (председател), Иванка Шкодрова (докладчик) и Калинка Георгиева, позовавайки се на констатации в резолюция на Европейския парламент от 7 юни т.г. по отношение на Турция във връзка с политиките на ЕС за разширяване, приемат, че ако бъде върнат в родината си, обвиняемият може да бъде подложен на жестоко и унизително наказание или да не бъдат гарантирани правата му.

Съжденията на първата инстанция

Според турските власти 35-годишният Сеттар Руман е обвинен в търговия и доставка на наркотици, а престъплението било извършено на 16 юли 2019 г. Делото било внесено в съда, но той не се явил, укрил се и бил обявен за издирване. Открит е у нас и властите в Турция поискали екстрадицията му.

На 2 септември Софийският градски съд (СГС) допуска предаването на Сеттар Руман на турските власти за провеждане на наказателното производство срещу него.

За да стори това, СГС преценява няколко основания. Най-напред съдът изтъква, че престъплението, за което се иска екстрадиция, представлява престъпление и у нас и се предвижда повече от една година затвор.

После посочва, че Руман не се ползва с предоставено право на убежище, няма имунитет по отношение на наказателната юрисдикция на България и съгласно нашето законодателство не е лице, което не е наказателноотговорно.

„Не е налице никое от предвидените в чл. 7 от ЗЕЕЗА основания за отказ на екстрадицията: престъплението, за което се води наказателното производство в молещата държава спрямо исканото лице не е политическо или свързано с него престъпление; престъплението, за което исканото лице е разследвано, не е и военно престъпление; производството не се води от извънреден съдебен орган; от материалите по делото не се установява екстрадицията да има за цел преследване или наказване на лицето на основания, като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения, нито че съществува риск положението на лицето да бъде утежнено поради някое от тези основания; няма доказателства, които да са основание да се приеме, че исканото лице ще бъде подложено в молещата държава на насилие, изтезание или на жестоко, нечовешко или унизително наказание, или че не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнението на наказанието съгласно изискванията на международното право; воденото наказателно производство не е погасено по давност според законодателството на българската или на молещата държава; в Република България за същото престъпление няма влязла в сила присъда срещу лицето, чието екстрадиране се иска; за престъплението законът на молещата държава не предвижда смъртно наказание. Престъплението, за което се води наказателното производство в Република Турция е престъпление, свързано с неразрешено държане на наркотични вещества, поради което и не са налице основания да се приеме, че наказателното преследване срещу исканото лице се води привидно, за да бъде предадено същото лице с други цели на молещата държава“, посочва СГС.

И добавя, че от материалите по делото е ясно, че делото срещу Руман се е водило преди да влезе той в България. По повод подадената от турчина молба за закрила, СГС изтъква, че в нея няма изложени конкретни обстоятелства, които да сочат, че има опасност за него, ако бъде върнат в Турция. Такива не са били посочени и по време на съдебното заседание, става ясно от решението.

Сеттар Руман и адвокатите му обжалват пред САС.

Защо САС е на друго мнение

Софийският апелативен съд обаче отказва да екстрадира Руман с мотива, че ако бъде върнат в Турция, има риск да бъде подложен на изтезания и нечовешко отношение.

За да стори това, САС се позовава на два текста от резолюцията на Европейския парламент за доклад на Комисията за Турция за 2021 г. (2021/2250(INI)). С тях остро се осъждат принудителното екстрадиране, отвличанията и похищенията на пребиваващи извън Турция турски граждани, както и се изразява загриженост за отказа на Турция да изпълни препоръките на Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание. В документа се отправя призив към Турция да се придържа към политика на нулева толерантност по отношение на изтезанията и надлежно да разследва постоянните и достоверни сведения за изтезания, малтретиране и нечовешко или унизително отношение по време на ареста, разпита или задържането, за да се сложи край на безнаказаността и да се потърси отговорност от извършителите (т. 31 и т. 32 от доклада).

„Констатациите в посочения доклад са достатъчно основание за настоящия съдебен състав да приеме, че при предаване на исканото лице Сеттар Руман на турските съдебни власти, същият би бил подложен в молещата държава на насилие, изтезание или жестоко, нечовешко или унизително наказание, или да не са гарантирани правата му, свързани с наказателното производство и изпълнение на наказанието съгласно изискванията на международното право. Не без значение е и възприетото в доклада в т. 32, че е налице отказ на Турция да изпълни препоръките на Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание“, казва САС и отказва да екстрадира обвинения в наркотици турски гражданин.

Това е първият известен случай, в който български съд отказва да предаде на Турция обвинен в криминално престъпление заради констатации в доклад на ЕП за отношението към задържани.

Макар да напомня за казуса с руснака Алексей Алчин, той все пак е различен, казват юристи. Това е така, защото след като започна войната в Украйна, Съветът по правосъдие и вътрешен ред е обсъдил сътрудничеството по наказателни дела с Русия и държавите членки са изразили следното мнение – „действията на Русия срещу Украйна представляват толкова сериозно нарушение на международното право и международните споразумения, че оправдават избора на много държави членки да не се разглеждат искания от Русия, както и от Беларус, за сътрудничество по наказателно-правни въпроси, като си запазят правото за преценка на всеки отделен случай“.

И още: „Министрите са се обединили около разбирането за необходимостта да се засили бдителността по отношение на молбите за екстрадиране на граждани на ЕС или пребиваващи в държавите членки на ЕС лица, отправени от органите на Русия и Беларус с политически цели, както и да се засили обменът на информация между националните органи на държавите членки във връзка с такива молби“.

Становището на Съвета по правосъдие и вътрешен ред завършва с думите, че се очакват и насоки от Европейската комисия в тази връзка.

Висшият съдебен съвет е разпространил това мнение до всички съдилища за запознаване.

А през август българският евродепутат Радан Кънев внесе предложение Европейската комисия да издаде препоръки до всички държави членки да преустановят всички процедури по екстрадиция на руски граждани и особено на тези, които са опоненти на Владимир Путин, какъвто е случаят с Алексей Алчин (виж повече тук). Все още няма произнасяне на ЕК.

По отношение на Турция обаче няма подобно становище на Съвета за правосъдие и вътрешен ред като за Русия. По исканията за екстрадиция българските съдилища преценяват дали става дума за политически гонения, но не е известно да е отказвано връщане на турски гражданин, обвинен за чисто криминални деяния.

Източник: blagoevgrad-news.com