На 5 януари отбелязваме Зимен Кръстовден или Водокръст

Днес отбелязваме Зимен Кръстовден, наричан още Водокръст или Водокръщи. Вярва се, че на този ден се пропъждат т.нар. „мръсни дни“, които са започнали още на 25 декември.  Смята се, че през тези дни има космически хаос и демонични сили бродят по земята. В християнския смисъл това са „некръстените“ дни, в който новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.

Ето защо днес в храмовете се отслужва служба, попът кръщава водата, като в нея пуска кръст. После със светената вода и китка босилек ръси къщите, за да изгони лоши, нечисти сили и болест от нея. Домакините слагат паричка в котлето със свещена вода. На другия ден  – на Йорданов ден – попът хвърля същия кръст в река или водоем.

Наричан още Водокръщи, този ден е първия от поредица водни обреди, които по начало са много сходни. Вторият и третият са Йордановден и Ивановден, чиито „водни имена“ на места се наричат мъжка Водица и женска Водица.

Смята се, че в нощта на Зимния Кръстовден срещу Йордановден, небето се отваря, но само праведните могат да го видят и пожелаят ли си нещо – ще се сбъдне.

Вярва се, че на днешния  ден животните и птиците проговарят с човешки глас, а всички реки и поточета спират за миг, за да се пречистят и потекат отново.

В Родопите има вярване, че в тази нощ ветровете се бият помежду си. На места в Югоизточна и Северна България днес по домовете ходят „совойници“. Те са неженени моми, облечени като булка и младоженец. Със себе си носят китка босилек и мълчана вода, ръсят домовете на домакините и с песни наричат за здраве и късмет всеки в семейството. Придружени са подобно на коледарите от по-малки момичета, които носят торбите с подаръците, с които са дарени: дребни пари, брашно, плодове, орехи, сланина, лук.

Трапезата на Попова Коледа или Зимен Кръстовден е постна: боб, постно зеле, постни сърми, плодове. На места, както на Коледа, се прави обредна пита с пара.

Източник: blagoevgrad-news.com