Колко хора в България имат лошо ЦКР

Да си призная, в България думата „лошо ЦКР“ вече се е превърнала в нещо като народна диагноза. Сякаш не е нужно да имаш медицинско направление – просто те поглеждат в очите, виждат колко ти е тънък портфейлът и ти казват: „Тоя сигурно има лошо ЦКР“. Но нека спрем за малко с шегите и да погледнем сериозно – наистина ли много хора у нас се борят с това коварно ЦКР и колко са те?

Какво изобщо е това ЦКР?

ЦКР, или Централен кредитен регистър, е голямата черна кутия на БНБ, в която се пазят всички тайни на твоите кредити, забавени вноски и финансови експерименти. Там няма „Изтрий историята“ като в браузъра – всичко си стои и чака банката или кредитната компания да надникне.

Ако си бил редовен платец, може да си спокоен – ЦКР-то ти е чисто като нова тефтерчета. Ако обаче си закъснявал, не си плащал или си трупал кредити като покемони, тогава в регистъра грее червената лампа „лошо ЦКР“.

Колко души у нас са с лошо ЦКР?

Точна статистика от БНБ няма как всеки ден да намериш в сутрешния блок, но според различни анализи около 15-20% от кредитополучателите в България имат проблеми с кредитната си история. Звучи много, нали? Да си го представим така – ако се качиш в пълна маршрутка с 10 човека, поне двама от тях вероятно носят в джоба си не само билетче, но и едно лошо ЦКР.

И тук идва по-сериозният момент – „лошо ЦКР“ не означава непременно, че човекът е лош платец завинаги. Понякога става дума за няколко закъснели вноски, които вече хвърлят сянка върху цялата кредитна история. Друг път – за натрупани кредити, които са като снежна топка, тръгнала от Витоша и стигнала чак до центъра.

Защо толкова много хора се оказват с лошо ЦКР?

Причините са шарени като шарена черга:

• Лоша финансова дисциплина – просто не сме родени с калкулатор в ръка.
• Неочаквани разходи – болести, ремонти, безкрайни сметки, които те изненадват точно когато не трябва.
• Прекомерна увереност – „Абе, ще взема още един кредит, какво толкова, после ще го оправя“. После обаче става сложно.
• Ниска финансова култура – много хора дори не знаят как точно работи ЦКР и се изненадват, когато разберат, че един пропуснат месец се помни години наред.

Какво значи това за бъдещето?

Когато един толкова голям процент от хората имат лошо ЦКР, ефектът се усеща не само върху тях самите, но и върху цялата финансова система. Банките стават по-предпазливи, лихвите се вдигат, а бързите кредити започват да изглеждат като спасителна сламка – макар често да са по-скоро въже с възел.

Така се получава омагьосан кръг – хората с лошо ЦКР търсят кредити извън банките, където условията са по-тежки, а това само задълбочава проблема.

А има ли изход?

Да, разбира се. Лошото ЦКР не е присъда доживот. С времето, ако започнеш да плащаш редовно и избягваш нови дългове, кредитната история може да се изчисти. Това е малко като фитнес за портфейла – няма магически хапчета, но с постоянство и дисциплина се постига резултат.

Някои хора дори започват с малки стъпки – взимат малък потребителски кредит или кредитна карта, плащат я безупречно и така доказват на банките, че вече са „нов човек“.

Хумористичната страна на нещата

Ако трябва да погледнем от смешната страна – може би „лошо ЦКР“ трябва да се впише в българския фолклор редом до ламята и змейовете. Защото всеки го е чувал, много се страхуват от него, но малцина го разбират напълно. И ако едно време страшилището е било „Дългът към чорбаджията“, днес е „Записът в ЦКР“.

Заключение

Колко хора в България имат лошо ЦКР? Много повече, отколкото си мислиш – вероятно около една пета от всички с кредити. Но това не значи, че е безнадеждно. Важното е да разберем, че кредитната история е като лична карта – винаги те следва, винаги казва много за теб, и ако се погрижиш за нея, може да ти отвори врати, а не да ги затваря.

Така че, следващия път, когато някой каже „Ей, ти май имаш лошо ЦКР“, можеш спокойно да отвърнеш: „Да, ама работя върху него“. И да знаеш, че не си сам – в тая лодка плуват още доста хора, важното е да не пробиеш дъното.

Източник: blagoevgrad-news.com