Какъв е режимът за екстрадиция от Обединените арабски емирства

Главният прокурор Иван Гешев направи пълно с условности и неясноти изявление, че Ваил Божков бил задържан в Обединените арабски емирства (ОАЕ). Но ако това се потвърди, екстрадирането му няма да е бързо и лесно, освен ако няма лична намеса от най-високо място в емирствата.

Той не посочи в кое от седемте емирства се е случило това и кога, на какво основание, каза, че не е запознат в детайли с действащото законодателство на емирствата, но бил оптимист заради начина, по който действали властите там. Фактът, че Гешев говори за неофициална информация, но че очаква тя да бъде потвърдена в събота направи ситуацията още по-мъглява и замеси в нея друга държава.

На въпрос на „Дневник“ от външно министерство уточниха, че въпросът за споразуменията за екстрадиция е от компетенцията на министерството на правосъдието. В действителност външното министерство би трябвало да е напълно наясно с това, тъй като дейностите по екстрадиране на български гражданин минават по дипломатически канали. Също така би трябвало посолството, което е в Абу Даби, да знае за задържани български граждани и да опитва да се свърже с тях. Посланик там е Богдан Коларов, който между 2015 и 2018 година е генерален консул в Дубай.

Контактите с ОАЕ са особено активни след посещението на премиера Бойко Борисов през октомври 2018 г., последвалата визита в София през юни 2019 г. на министъра на външните работи и международното сътрудничество на ОАЕ шейх Абдулла бин Зайед бин Султан ал Нахаян и подготовката на посещение в България на престолонаследника на ОАЕ Мохамед Бин Зайед Ал Нахаян. Първите политически консултации на двете външни министерства бяха преди броени дни – на 21 януари 2020 г. в Абу Даби.

Междувременно главният прокурор Сотир Цацаров и министърът на вътрешните работи Младен Маринов бяха в Абу Даби и Дубай (3-6 февруари 2019 г.), а Борисов бе отново в ОАЕ през октомври 2019 г. на двудневно работно посещение, когато разговаря с престолонаследника.

Досега не е оповестявано двустранно споразумение за правно сътрудничество и екстрадиция между двете държави, за което е създадена работна група преди около година и половина.

ОАЕ са сред страните по света, които имат подобни споразумения с малко държави, макар да изтъкват, че и не искат да се превръщат в убежище за престъпници, корумпирани богаташи и перачи на пари.

Екстрадирането по принцип не е бърза процедура и изисква съдебно решение, на което чуждестранният гражданин се представлява от местен адвокат. Местното посолство не може да е страна по делото, да го защитава или да плаща разходите на адвоката – те се поемат от обвинения и ако България му помогне, той трябва да ги възстанови.

Справка, която „Дневник“ направи по юридически кантори от Персийския залив, показа, че в ОАЕ екстрадицията е според Федералния закон №39 от 2006 г. и двустранните споразумения. При отсъствие на споразумение действат местните закони, като прилагането им се съобразява с принципа на реципрочност в международното право.

Искането за екстрадиция трябва да бъде изпратено от България по дипломатически канали и да е свързано с обвинен или осъден у нас. То отива при правните власти за международно сътрудничество.

Сред изискванията на закона на ОАЕ е престъплението, за което е обвинено или осъдено лицето, трябва да се наказва в искащата страна с поне 1 година затвор. Също поне една година лишаване от свобода е условието за извършители на престъпление в ОАЕ, които другата държава може да иска да си го прибере за излежаване на присъдата там. За да подлежи на екстрадиция на осъдения в ОАЕ трябва да му оставатне по-малко от 6 месеца от лишаването от свобода.

Докуменните за екстрадиция трябва да са на арабски и да включват подробности като копие на личните документи на чужденеца, кой закон се прилага, копие на разследването и на съдебни решения срещу него.

След това департаментът за международно правно сътрудничество трябва да провери дали искането отговаря на всички изисквания и да го представи пред прокуратурата на ОАЕ. Ако има пропуски, департаментът може да поиска още документи или уточнения и дори да постави срок, в който трябва да получи отговорите.

Решението за екстрадиция се дава от съд, който има компетенциите за това.

То може да бъде обжалвано от прокуратурата или чужденеца пред апелативен съд в рамките на 30 дни.

Чак тогава са изчерпани всички процедури и екстрадирането може да се осъществи.

Но ОАЕ може да откаже екстрадиране в следните случаи:

– става дума за гражданин на Обединените арабски емирства
– престъпление, което е по политически подбуди (т.е. или е свързано с критикуване на националното правителство или участие в мирна опозиция)
– когато има случай на нарушаване на военна повинност
– искането за екстрадиране цели чужденецът да бъде преследван или наказван заради своята раса, религия, националност, политически възгледи или да компрометира позицията в обществото
– следствените действия срещу лицето са прекратени, опрадван е в съд или е излежал присъдата

Искане за екстрадиране може да се отхвърли, когато:

– наказателното производство е прекратено заради изтичане на срокове към момента на подаване на искането
– въпросният чужденец е бил или може да бъде обект на изтезания, нехуманни и унизително отношение или жестоко наказание в страната, която го търси и няма достатъчно гаранция от нейните власти, че това няма да се случи.

Дори при отсъствие на двустранно споразумение, има международни правни рамки, в които да се отправя искане към ОАЕ – емирствата са страна от февруари 2006 г. по Конвенцията на ООН за борба с корупцията, например. Но международното право не задължава една страна да предава някого на друга, затова са и двустранните и международни или регионални споразумения.

Алтернатива като основание за екстрадиция при отсъствиета на правна рамка може да е проявата на добра воля към друга държава. Това е принцип, който предполага, че искащата държава ще отвърне по същия начин на жеста, когато изпращащата отправи искане към нея.

Ролята на Интерпол и европейската заповед за арест и т.нар. червена бюлетина (Иван Гешев обяви в сряда, че са издадени такива за Васил Божков) е да попречи издирваният да пътува между държавите на основание, че има съдебна заповед в издирващата страна. Ако бъде открито издирваното лице и предадено на представител на Интерпол, той е длъжен да го отведе първо при местен прокурор. Той трябва да разпита задържания, а ситуацията се усложнява, ако лицето е и с двойно гражданство.

Източник: Дневник

Източник: blagoevgrad-news.com