„Икономист“ прогнозира предсрочни парламентарни избори у нас

Тази управляваща коалиция в България няма да издържи до следващите избори през май 2021 година и предстои предсрочен парламентарен вот, най-вероятно след поканата за влизане в т.нар. чакалня на еврозоната. Прогнозата е на „Икономист интелиджънс юнит“ – анализаторското звено на групата „Икономист“, за развитието на България до 2024 година, разпространени в края на октомври и цитирани от Associated Press.

Издателите периодично публикуват подобни национални доклади, които бизнесът и политици използват да се ориентират какво да очакват от съответната страна в икономически и политически план.

Според „Икономист“  България няма да въведе еврото до средата на следващото десетилетие. Те предупреждават, че икономиката на България вече изпитва някои проблеми още преди реално да е започнал очакваният период на продължителен бавен растеж в Европа.

Оценка на  настоящата ситуация в България

От „Икономист интелиджънс юнит“ преценяват, че настоящата година ще завърши с доста добър растеж от 3.6% от БВП, но и обясняват, че той се дължи основно на вътрешното частно потребление, подкрепено от вдигането на номиналните заплати и солидните правителствени разходи (ръст от 3.9% за 2019 г.) на фона на намаляващи инвестиции.

Преките чуждестранни инвестиции няма да се подобрят чувствително – при прогнозни 1.5 млрд. долара за 2019 г. те ще са 1.3 млрд. догодина, 2 млрд. през 2021 г. и след това ще останат на ниво около 2.1 млрд. долара до края на 2024 г.

Повишаването на заплатите и цените на енергията и горивата в България са посочени сред основните причини за бързото увеличаване на инфлацията – до средно 2.4% за 2017-2018 г. след тригодишна дефлация през 2014-2016 г. Очакването е за инфлация от 2.9% за 2019 г. и задъпжане около това ниво (средно 2.8%) за 2020-2024 г. Причините са добре известни и посочвани и от други анализатори – относително бързото вдигане на заплати всяка година, трудното намиране на служители на вътрешния пазар и растящи цени на суровини на световните пазари.

Износът рязко се забави (-2.5% на годишна база) през второто тримесечие, основно заради слаб туристически сезон и затруднения в глобалната търговия. Инвестициите, на които се дължеше растежът през 2018 г., този път са по-малко, включително защото банките имат повишени нива на необслужвани кредити, а компаниите извън финансовия сектор са ограничени от високи нива на задлъжнялост.

Очаквания за периода 2020-2021 година

– няма да се развива приватизирането на комунални услуги и индустриални предприятия;  бавно ще се либерализира енергийният пазар;  ще има реформи в ръководството на държавните компании; въпреки натиска от националистите, правителството активно ще опитва да привлича чуждестранни инвеститори, особено в автомобилния сектор; увеличават се инвестициите в инфраструктура, икономиката продължава да расте; ЕС сключва нови търговски споразумения; България кандидатства за механизма ERM II, известен като чакалнята за еврото, страната се интегрира в европейския финансов апарат; ще има още реформи на митниците и приходната агенция; данъчните процедури се облекчават; едва ли ще има понижаване на данъчните ставки, ще се запазят плоският данък върху доходите и ниските нива на корпоративния данък; наемането на работници остава евтино, но разходите за труд ще се повишават, включително защото перспективите за икономически растеж ще стимулират и вдигането на заплатите; растящи разходи за образование и обучение с фокус върху професиите, необходими на пазара; строителството на пътища остава приоритет, въвежда се тол система, летището на София се отдава на концесия; интернет проникването се задълбочава, расте броят на абонатите на мобилен интернет; цифровизацията в бизнеса и използването на електронна търговия (макар и от ниски за ЕС равнища) се разрастват.

Очаквания  за периода  2022-2024 година

– заради членството в ЕС ще се подобряват политиката за конкуренция и защита на частната собственост; продължава либерализиране на енергийния пазар и намаляване на контрола над цените; продължават опитите за привличане на чуждестранни инвестиции чрез административни стимули и процедурна гъвкавост; намаляват пречките пред търговията, тъй като и съседните страни се придвижват към членство в ЕС; все пак Брекзит може да създаде известни проблеми в търговията; подобряване събирането на данъци, реформирането в ЕС на облагането на дигиталните компании намалява избягването на плащане на данъци; заради чуждестранното участие постепенно се подобрява ефективността на финансовите услуги, бавно расте и небанковото финансиране;  затрудненията в намирането на образован персонал води до ръст на заплатите в определени сегменти и намаляване на емиграцията на българите в чужбина; още строителство на пътища, опити за модернизиране на железниците, макар и посрещнати със съпротива;  появяват се нови трансгранични газови връзки;  с помощта на средства от ЕС растат публичните разходи за изследователска работа и разработки.

Оценка на възможните сценарии

„Икономист интелиджънс юнит“ прави оценка на това доколко вероятни са описаните сценарии в следващите две години и какво въздействие би имал всеки от тях върху правенето на бизнес в България.

– разпадането на управляващата коалиция е оценено като най-вероятно и с най-силен ефект

– пречките, създавани от ниското качество на администрацията също са определени като най-вероятни и с висока степен на въздействие върху деловата активност.

– тук се появява и вероятност за спиране на проекта за АЕЦ „Белене“, което е оценено като с висока степен на вероятност, но с умерен ефект върху бизнеса.(епицентър.бг )

Източник: blagoevgrad-news.com