Един месец живот в извънредно положение
Пандемията COVID-19, започнала като глобална здравна криза и прераснала във всички други области на живота, изправя целия свят пред редица изпитания. България не е изключение. Страната ни вече цял месец се намира в условията на извънредно положение, в опит да се ограничи заразата. Провалени планове, променени навици, тревожност и социална изолация – това са само част от нещата, които ни донесе COVID-19, пише БГНЕС.
Всичко започна на 13 март, когато парламентът единодушно гласува решението за обявяването на извънредно положение в цялата страна. Първоначално със срок от месец, последва удължаване с още един, но колко ще продължи всъщност, все още не е ясно.
Веднага след него дойде паниката. Хората хукнаха по супермаркети и аптеки да се презапасяват с храни и лекарства, а тоалетната хартия се превърна в една от най-търсените стоки. Маските отдавна вече бяха дефицит, а дезинфектант се намираше изключително трудно. Цените им пък значително се покачиха.
Институциите започнаха да набелязват и първите мерки. По столицата и големите градове започна усилена дезинфекция на улици, обществени сгради, спирки от градския транспорт и дори контейнери за боклук. Всички театри, кина, спортни зали и други обществени сгради бяха затворени.
Междувременно броят на заразените започна да нараства, а редовният брифинг на Националния кризисен щаб, на който се обобщава информацията за новооткритите случаи, се превърна в едно от най-очакваните събития за деня.
Освен солените глоби за нарушаване на карантината и противоепидемичните мерки, дойдоха и редица други ограничения. На входовете и изходите на София и големите областни градове изгради ГКПП-та, през които преминават само онази хора, което имат основателни причини за пътуването. Зимният ни курорт Банско пък беше първият и засега единствен град, поставен под пълна карантина заради диагностицирани със заболяването чуждестранни туристи.
От своя страна рестриктивните мерки силно разклати икономиката ни. Не малка част от работниците преминаха в режим „хоумофис”, но при други това е практически невъзможно. Най-тежкият удар понасят туристическият и развлекателният бранш, които започнаха да освобождават персонал, а опашките пред бюрата по труда растат с всеки изминал ден. Въпреки лансираните мерки от страна на управляващите, никой не може да прогнозира кога икономиката ни ще се възстанови напълно.
Въпреки кризата обаче хората показаха съпричастност и последва вълна от дарения в цялата страна – от безвъзмездно шиене на предпазни маски до медицинско оборудване за болниците. Държавни институции, политически партии и фирми буквално се надпреварват да даряват.
От своя страна властта даде и някои противоречиви сигнали към хората, а най-яркият пример за това бе задължителното носене на маски върху лицето. Въпреки че го въведе, здравният министър Кирил Ананиев за 24 часа сам се отказа от заповедта си, а от днес то отново става задължително.
Не липсваха и политически престрелки. Управляващи и опозиция непрестанно си разменяха взаимни обвинения, свързани с ефективността на предприетите мерки, а президентът Румен Радев наложи вето върху част от текстовете в Закона за извънредното положение, който определи като прелюдия към „безконтролно упражняване на властта”.
Най-горещият спор в обществото предизвикаха Цветница и предстоящия най-голям празник – Великден. Тази година България няма да изпрати делегация до Йерусалим, за да донесе Благодатния огън, а ще използва частица от миналогодишния. Храмовете обаче ще останат отворени за миряни, въпреки очевидния риск от разпространение на заразата. Службите ще са пред храмовете, а засилено полицейско присъствие ще следи за реда.
Борбата с вируса е отговорност на всеки от нас. Погрижете се за себе си, за близките си и за околните.
The post Един месец живот в извънредно положение appeared first on Blagoevgrad.eu.
