Евродепутати искат списък на медиите в България с финансиране от правителството

Налице е сериозна загриженост за медийното разнообразие и свобода, както и за собствеността на медиите в България. Има ли каквито и да е медии, които са финансирани – пряко или косвено – от национални или еврофондове и може ли да ни предоставите списък на медиите, получаващи средства на ЕС?“

Това е един от поредните въпроси на Групата за мониторинг за демокрацията, върховенството на закона и правата на малцинствата (DRFMG) към Европейския парламент. Той е отправен към вицепремиера по съдебната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева и министъра на правосъдието Десислава Ахладова след закритото заседание от 8 януари 2021 г.

Отговорът се очаква от правителството, защото евросредствата се разпределят изключително през министерства, агенции и държавни и общински структури, а не от институциите в Брюксел. Дали той ще е удовлетворяващ евродепутатите е друг въпрос, защото значителна част от насочваните към медиите фондове минават през маркетингови, PR и рекламни агенции, с което управляващите формално поддържат дистанция от крайния получател.

Но ако включи и тях, един такъв списък би дал някаква представа – или поне това, което правителството представя – за достигането на евросредства до конкретни медийни групи и журналисти. То може да даде и частичен отговор защо има толкова много медии, безкритични към управляващите и защо те пренебрегват важни за обществото теми и разследвания за корупция.

В списъка от 14 въпроса има още един за медиите – по повод „намаляващият плурализъм в медиите“ какво е намерението на двете ведомства да се промени тази ситуация, да се защитят по-добре българските журналисти и да се подобри прозрачността в структурата на медийната собственост.

• Въпросите са отправени малко преди обявеното днес от Европейската комисия начало на обществена консултация (до 2 април) за прозрачността на политическата реклама в отговор на ангажиментите, поети в Плана за действие относно европейската демокрация. Целта е да се събере информация в подготовката на законодателство относно прозрачността на финансирането на онлайн и офлайн съдържание с политически характер. Това засяга всички в процеса – финансиращи, подготвящи, публикуващи и разпространяващи такава реклама, включително политически и маркетинг консултанти, рекламни фирми и организатори на кампании.

Необичайната досега активност към България на тази група в Европейския парламент започна при новия му състав след изборите от 2019 г. През септември 2019 г. Комисията по граждански свободи, правфсъдие и вътрешни работи (LIBE) реши да поднови и разшири мандата на мониторинговата група. Последва закрито заседание 28 август с последващи цели 29 въпроса за доуточняване, които основно се занимаваха с реформата в правораздаването, отчетността и независимостта на контрола над дейността на главния прокурор, опита на ГЕРБ да прокара нова Конституция, правата на малцинствата и т.н.

• Важно е да се има предвид, че DRMFG е само работна група на част от евродепутатите от LIBE, позициите ѝ не са офциални за тази комисия като цяло. Това е по-скоро работна група или неформален механизъм за провеждане на проверки, проучвания и разследвания по конкретни въпроси. Тя няма никакви правомощия за взимане на решения в рамките на LIBE.

Така е и в сегашният въпросник на DRFMG – ето темите, от които продължават да се интересуват евродепутатите:

– подробности какво е приело правителството в програмата си след доклада на Европейската комисия за върховенство на закона; питани ли са неправителствени и професионални организации преди съставянето ѝ и как ще се организира обществено обсъждане

– планират ли се промени на значителната власт на главния прокурор над дейността на останалите прокурори

– как българските власти оценяват ситуацията след „официалния провал“ на проекта им за нова Конституция и Велико народно събрание, особено след „доста обезкуражаващото мнение на Венецианската комисия по предложените промени, включително и за начина, по който те да станат“

– обмисля ли България прекратяване на режима на т.нар. златни визи (право на постоянен престой на чужди граждани извън ЕС срещу инвестиране на определена сума – бел.ред.), защото от даваните отговори остава впечатление за затягане на надзорния механизъм, но не и премахване на тази възможност.

– готово ли е правителството да позволи независим одит на машините за гласуване на избори

– как е отговорило правителството на призива в резолюция на ЕП за законодателни промени с цел избягване и прекратяване на дискриминацията и омразата заради половата идентичност, сексуалната ориентация и еднополовите двойки и родители.

Източник: blagoevgrad-news.com