BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

КС: Понятието „пол“ да се разбира само в биологичен смисъл

Решението дава възможност държавата да не признава самоопределяне на лица към пол, различен от мъжки и женски

Понятието „пол“ като обуславящо личния и семейния статус на гражданите има само биологично съдържание. Това обяви в свое дългоочаквано тълкувателно решение

 Конституционният съд.

На практика това означава, че се дава възможност на държавата да не признава самоопределяне на лица към пол, различен от мъж и жена. „Принципите и разпоредбите на действащата Конституция не позволяват да се изведе позитивно задължение на държавата да зачете правно самоопределянето на лицата към пол, различен от биологичния, тъй като това би било несъвместимо със съдържанието на конституционното понятие „пол“ като основополагащо за конституционната и законова уредба на брака и семейството“, пише КС.

Решението на 12 съдии е взето с 11 гласа „за“. Против е бил само Георги Ангелов. Филип Димитров пък е обявил становище по част от мотивите.

Конституционните съдии бяха сезирани от Гражданската колегия на Върховния касационен съд с искане за тълкуване на конституцията. Тя направи това, защото пък от своя страна трябваше да излезе със задължително за всички съдилища тълкуване за това дали в България е допустима юридическа промяна на пола при транссексуалност. ВКС поиска от Конституционния съд да даде обяснение на понятието „пол“, включително дали то има самостоятелно психологическо или социално изражение, различно от биологичното.Със същото искане, в което има още поредица въпроси, върховните съдии поставяха и проблема дали има предимство определението за право на личен живот, както е определено то в Хартата на основните права в ЕС и Европейската конвенция за правата на човека, пред това обяснение. ((пълния текст на искането тук).

С решението си от вторник, КС отговаря категорично, че понятието „пол“ според Конституцията следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл.

„Съдът намира, че разглеждането на понятието „пол“ в контекста на историческата и духовна традиция, формирала ценностните разбирания на българското общество, които именно са вградени в действащата Конституция като основа за правовия ред в държавата, води до извода, че конституционният законодател е вложил в това понятие разбирането си единствено за неговия биологичен смисъл, при който полът се определя от генетични фактори, наследени от родителите, и обуславя репродуктивното поведение на индивидите“, пишат в мотивите си конституционните съдии.

Според тях, да се приеме обратното, би означавало по същество „КС по тълкувателен път да подмени съдържанието на конституционния термин „пол“, който биологически се определя още към момента на зачеването, с „полова ориентация“, т.е. с понятие, което по своята същност е социално конструирано и е свързано с вътрешното усещане на човека за полова принадлежност независимо от биологичните му белези“.

За да стигне до решението си, КС обяснява, че съдът е съобразил и как „ценностните разбирания на обществото, формирани от религията и морала, се характеризират със стабилност и устойчивост като регулатор на поведението, при което налагането от страна на държавата на правни разрешения, намиращи се в колизия с установени морални и/или религиозни норми и принципи, би се характеризирало със спорна легитимност и би компрометирало регулативния им потенциал“.

Преди да стигне до решението си, Конституционният съд е получил и разгледал множество становища от ведомства, български и международни организации, отделни учени и юристи.

Така например Върховният административен съд заявява категорично становище, че „понятието „пол“, използвано в българската Конституция, има само и единствено биологичен смисъл и изразява разбирането за човека като мъж и като жена“. Поддържа се, че „полът принадлежи на биологията“ и самоопределянето по този признак като елемент от културата е вторично явление, което е правно ирелевантно за конституционната уредба.

Писмените становища на министъра на вътрешните работи, министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието пък могат да бъдат обобщени относно поддържаното разбиране за конституционното понятие „пол“ като биологичен пол, детерминиран по рождение и основаващ се на половата бинарност – т.е. на съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности.

Висшият адвокатски съвет (ВАдвС) от своя страна посочва, че както Конституцията, така и българското законодателство не съдържат легално определение на понятието „пол“, което налага неговото съдържание да се изведе от общоупотребимия български език. Според ВАдвС полът е биологично понятие, съобразно което „група индивиди от даден вид, имащи природната възможност да се размножават чрез съчетаване помежду си, се разграничават чрез специализация в производството на определен вид полови клетки“.

Според писмените становища на Светия синод на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия и Католическата църква в България, биологичният пол, съобразно който хората се делят на мъже и жени, е естествено заложен в природата на човека, което се обосновава с написаното в Светото писание: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори“ (Битие 1:27). И двете вероизповедания поддържат, че отстояването на биологичното обяснение на пола и неговата неизменност са в основата на християнското разбиране за брака и семейството като съюз на мъжа и жената, като полът не е въпрос на личен избор и няма самостоятелно психологическо и социално измерение, различно от биологичното.

В противовес на горепосочените становища могат да се обобщят представените от организациите Фондация „Ресурсен център – Билитис“, Български Хелзинкски комитет (БХК), Европейския клон на международната интерсекс организация (OII Europe), ILGA – Europe и Transgender Europe, които аргументират тезата, че България е обвързана да зачете правните последици от самоопределянето на лицата към пол, различен от биологичния.

Според ILGA – Europe и Transgender Europe,  въпросът за правното признаване на пола въз основа на самоопределяне на половата идентичност следва винаги да бъде разглеждан през призмата на необходимостта да се гарантират основните човешки права и конкретно правото на личен живот, което не може да бъде нарушавано с аргументи, произтичащи от „позоваване на езиковите особености на българския език“. Обръща се внимание, че практиката на ЕСПЧ, както и произтичащите от Международния пакт за граждански и политически права задължения на България я задължават да предвиди „проста и достъпна административна процедура за промяна на гражданското състояние по отношение на половата идентичност, която да е в съответствие с Пакта“. Тази необходимост се обосновава и със задължението на държавите членки на Европейския съюз да защитават „достойнството, неприкосновеността, личния живот и информационната автономия на човека“ съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз, пишат от организацията.

 

 

 

 

 

 

 

Източник: СЕГА

Източник: blagoevgrad-news.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!