BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

COVID-19: „Фондът за възстановяване трябва да бъде част от бюджета на ЕС“

Йохан Ван Овертфелд

Пакетът от мерки за възстановяване на икономиката трябва да бъде включен в дългосрочния бюджет на ЕС, заяви председателят на бюджетната комисия в ЕП в интервю.

Епидемията от коронавируса поставя тежки изпитания за ЕС не само заради загубените човешки животи, но и от гледна точка на икономическите щети. Преди разисквания в Парламента за промени в дългосрочния бюджет на ЕС след 2020 г., председателят на комисията по бюджети Йохан Ван Овертфелд (ЕКР, Белгия) изрази очаквания за “бавно и постепенно“ възстановяване и определи прогнозите за спад от 7,5% на брутния вътрешен продукт като „умерени“.

 

Коронавирусът и бюджетът на ЕС

 

В интервю за страницата на Парламента във Facebook белгийският депутат подчерта, че за момента все още е трудно да се каже как ще се развият нещата: “Дори във военно време икономическият живот не е спирал така внезапно. Има толкова много неясноти: ще се повтори ли кризата? Ще има ли втори тур ограничителни мерки? Какви ще бъдат настроенията на инвеститорите и потребителите?“.

 

От самото начало ЕС мобилизира всички налични ресурси, за да помогне на страните членки да укрепят системите си на здравеопазване и да намалят социално-икономическите последици от пандемията. Що се отнася до непосредственото бъдеще, Парламентът настоява за мащабен пакет от мерки за възстановяване след отминаването на кризата.

 

Г-н Ван Овертфелд заяви, че този пакет трябва да бъде част от следващия дългосрочен бюджет на ЕС, който се подготвя в момента: „Фондът за възстановяване следва да бъде значителен, но и да бъде част от следващата многогодишна финансова рамка за 2021-2027 г., а не нещо отделно“.

 

Нужда от план Б

 

Настоящият дългосрочен бюджет приключва в края на декември и затова председателят на бюджетната комисия настоява, че ЕС трябва да се подготви за опасността от забавяне на следващата финансова рамка: “Когато навлезем в юни, времето за одобрение на бюджета и прилагането му на практика става малко, а спирането на текущите програми на ЕС ще бъде много лошо за гражданите и за репутацията на ЕС.”

 

Г-н Ван Овертфелд призова другите институции да не пренебрегват позицията и ролята на Парламента: “Съгласието на Парламента трябва да бъде получено и това съвсем не е толкова сигурно, колкото беше с приключващата финансова рамка, така че Комисията и Съветът следва да отчетат към какво се стреми Парламентът. Парламентът е загрижен за интересите на гражданите и иска финансовата рамка и фондът за възстановяване да бъдат възможно най-добрият отговор на тежката криза, която наблюдаваме и която ще има последици за много години напред“.

 

Солидарност и отговорност

 

По повод на сравнения на мерките, нужни за възстановяване от кризата, със следвоенния план Маршал, г-н Ван Овертфелд каза: “Към този момент, предвид на това, което е направено от Европа, и особено ако се добави фонд за възстановяване в размер от около 1 трилион евро, ние ще правим повече, отколкото плана Маршал“.

 

Очаква се скоро Комисията да направи конкретни предложения за фонда за възстановяване, но вече има сериозни дискусии относно това дали помощта от ЕС трябва да бъде под формата на заеми или субсидии. Председателят на бюджетната комисия призовава за намирането на компромис: “Със сигурност трябва да има солидарност към най-тежко засегнатите страни, но трябва да има и отговорност. Пръскането на пари никога не е решение. Голямото предизвикателство е да се намери верният баланс“.

 

Към по-„зелена“ икономика

 

Разискванията за пакет от мерки за стимулиране на икономиката идват в момент, в който се засилват призивите за инвестиции за опазване на климата. Парламентът настоява, че климатичната политика трябва да бъде в основата на възстановяването. Според г-н Ван Овертфелд планът на Комисията за Зелен Пакт е “начало”, но за него предложенията са “непълни и опасно необезпечени със средства”.

 

Той също така посочи, че политиките за земеделие и развитие на регионите, които получават около две трети от бюджета на ЕС, имат значителен потенциал за допринесат за една по-„зелена“ икономика. В същото време г-н Овертфелд подчерта нуждата от засилване на устойчивостта на икономиката на шокове като COVID-19: “В крайна сметка е важно какво може да се постигне за увеличаване на благосъстоянието на гражданите на ЕС. Това е единственият важен въпрос“.

Източник: blagoevgrad-news.com

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!