BulgarianEnglishFrenchGermanGreekRussian
Facebook

Стефан Пройнов: На Вашето внимание – Румяна Попова и БТВ по нашата тема

Стефан Пройнов: Румяна Попова и БТВ по нашата тема

Стефан Пройнов: Румяна Попова и БТВ по нашата темаСтефан Пройнов: Радваме се, че успяхме да привлечем внимание на големите медии!

Има една малка история на България, която носим със себе си винаги. Използваме я всеки ден и навсякъде. Свикнали сме да я броим вместо да я четем. Обичайното й място е джоба или в портфейла ни.

Парите не са просто пари. Зад тяхната стойност, номинал и количество, стои много повече от число. Те са частица от нашето минало, но са частица и от нашето настояще, отбелязва Инес Лазарова – главен експерт в БНБ, управление „Емисионно“.

Те са една от емблемите на българската държавност – като знамето, химна и герба ни. „Те разказват трудното битие на българската нация и трудността да живеем заедно“, смята проф. Валери Стефанов от СУ „Св. Климент Охридски“.

За колекционерите може да се превърнат в истинска страст. „Аз ги събирам и колекционирам, защото има някаква мистика в тях“, споделя нумизматът Костадин Везьов.

А за творците могат да са вдъхновение. Според художника Хубев Черкелов това е един друг живот на образа, който е бил тиражиран милиони пъти като банкнота, и е върнат обратно в изкуството.

БНБ и музейната колекция

Българските пари се променят така, както се променя във времето и българската държава. Една уникална колекция зад стените на БНБ пази историята им от Освобождението до днес. Зад витрините на музейната сбирка се вижда как медните петачета се заменят от княжевски сребърни и златни монети, как на банкнотите се редуват царски снимки с образи на красиви момичета и велики творци. Неизменно остава само онова, което превръща хартията в банкнота, а парчето метал – в монета.

Снимка:
bTV

„Монетите и банкнотите имат някои свои атрибути в дизайна, които винаги присъстват и това е знак, че това, което държим, е монета или банкнота. най-напред – изписването на номиналната стойност. Там тя трябва да има някакви цифрички, които да показват обезпечението на монетата и на банкнотата. Следва – годината на емисията, кога е изсечена монетата или е отпечатана банкнотата“, обяснява Инес Лазарова.

Като всички пари, и българските носят послания, а символите в тях започват още с името. Българската валута е наречена лев неслучайно.

„Имало е едно крило, на което начело е стоял бъдещият министър-председател Стефан Стамболов, което е настоявало БГ пари да се наричат франкове, а монетите да носят името сантими“, припомня експертът в БНБ.

Тя добавя, че е имало и куриозно предложение от Иван Богоров българските пари да се наричат „свободни“ – защото вече е настъпила свободата. Но се приема решението българската валута да носи названието „лев“, а монетите ни да носят името стотинки.

„Лъвът по принцип е символ на мощ, на сигурност, на стабилност. Така, че е решено и нашите пари се наричат левове“, посочва Инес Лазарова.

Така българските пари влизат в обращение. Някои – с невиждан до днес номинал от две стотинки и половина, а други преименувани от стотинки на петачета и от петачета на каравелчета.

„Хората ги наричали каравелчета, тъй като били малки и хубави като дъщерите на Петко Каравелов, който е министър-председател на България по това време“, обяснява Инес Лазарова.

Снимка:
bTV

По думите й с 50 сребърни стотинки по онова време – горе долу до 1912 г., спокойно е могло да се купи едно агне. Това е била покупателната способност на тези номинални стойности.

И до днес в БНБ са запазени първите проекти хартиените пари, а в Габровския исторически музей – и първата ни банкнота със сериен номер 000001. Горният десен ъгъл е скъсан, но въпреки това се виждат всички необходими елементи. В горния ляв ъгъл е държавният герб на Княжество България, има воден знак на БНБ. Вместо да купи цяла нива с двайсетолевката, един търговец от Габрово решава да я запази.

Снимка:
bTV

„Съхранена е от един габровец – Васил Тюлюмбаков. Един майстор ножар, който във втората половина на 19 век живее в Галац, днешна Румъния. Няма сведения как банкнотата е попаднала в него, но той я предава на своя син, на Христо Тюлюмбаков, който е инженер и учител. Той през 1961 г.  така, по габровски я продава на историческия музей за тогава немалката сума от 210 лева“, разказва Росен Йорданов от Регионалния исторически музей в Габрово.

В годините на възход българска държава сече парите си от злато и сребро, в трудните времена ги прави от цинк и от алуминий. Някои от тях – като двата сребърни лева от 1916 г., са истинска рядкост.

„Цената на стойността на среброто, от които са изработени самите монети, в един момент става по-голямо от изписаната номинална стойност върху тях“, посочва Инес Лазорова.

„През 1916 г. емисията е иззета обратно от паричното обращение. И  всички монети са прибирани, трезолирани от населението като метал. И оттам идва добре познатата поговорка „Бели пари за черни дни“. Именно от прибирането на тези монети“, добавя още Инес Лазарова.

Сребърната двулевка от 1916 г. е уникат и според нумизмати цената й може да стигне до 25 000 долара. Изключително рядка е и монетата от 1 лев.

Сребърният лев е сред най-ценните експонати от колекцията на Костадин Везьов, който през 2020 г. печели световна титла по нумизматика.

„Имаше 21 000 участника от всички страни. Всеки от тях показва монетите, които притежава, а всяка държава има различни раздели. Например българските монети бяха разделени в 25 категории. Специално наградата, която получих, е за социалистическите монети – наречени юбилейни и възпоменателни“, отбелязва нумизматът.

Как избира БНБ личностите, които са върху банкнотите и върху монетите?

„Това е един доста дълъг процес. Особено за възпоменателните монети БНБ прави ежегодна анонимна анкета в своя сайт с допитване до широката публика за предложения за личности и теми. И това, което банката е подбрала от получените предложения, тъй като се изпращат предварително писма до различни институции или специалисти в различните области, именно със запитване за подходящи теми“, обяснява Инес Лазарова.

„Аз като банскалия изпитвам най-голяма привързаност към монетите с Паисий. Монетите, банкнотите също. Щом има Паисий на някоя монета или банкнота, на мене няма как да не ми трепне сърцето“, казва Костадин Везьов.

Според Инес Лазарова има много точни критерии за избор на тези теми.

„Значи – събитието не трябва да ознаменува нещо, случило се преди по-малко от 100 години. Годишнината трябва да е кратна на 25. Тема, свързана с годишнината от смъртта на историческа личност, не се включва в този списък от възможни теми за емитиране на монети“, посочва експертът на БНБ.

Добавя, че монети, които са свързани с партии и политици, също не биват включвани в тези предложения за емитиране на монети.

„Имам предложения да продам колекцията, обаче сърце не ми дава да се разделя с нея. Голяма е сумата ,не искам да споменавам цифри. Аз съм вложил страшно много средства, за да ги купя тези монети. И страшно много средства да ги сертифицирам“, споделя Костадин Везьов.

Костадин Везьов обича парите, но не само за да ги харчи, а да им се любува. В тях открива връзка с историята и с родината си. Държи колекцията си в трезор, защото сертифицираните от него монети струват близо един милион долара.

„Има една тръпка – когато получавам монетата, тя е дошла от БНБ. Монетата тогава не е запечатана. Има едно очакване – тази монета сега каква оценка ще получи, дали ще 69, дали максималната 70. И когато се получи хубава оценка на българска монета, тогава има едно удовлетворение, че съм намерил това безценно парично средство, което не е било в употреба и съм го изпратил за сертифициране“, разказва за вълненията си Костадин Везьов.

Съвсем друг сертификат стои под онези частични изображения на банкноти, пресъздадени в картините на Хубен Черкелов. Художникът е известен с картините си, чиито копия са използвани за декор в култови холивудски  продукции.

„До голяма степен изображенията върху банкноти или върху монети преди това са били произведения на изкуството. Затова и са били монетаризирани, сложени са върху парични знаци. И моята идея е да ги върна обратно във формата на изкуство под формата на единично произведение на изкуството, на уникат, на изящно изкуство“, казва художникът.

Така изкуството от банкнотите се връща отново в галериите. Слиза от парите, за да стане картина, а след продажба картината отново се превръща в пари.

„Ще се шокирате, ако питате човек на улицата. Много често хората няма да знаят какво има върху която и а е от тях. Защото те не се вглеждат в тях. Използват банкнотите всекидневно, но не им обръщат внимание“, отбелязва Хубен Черкелов.

Като художник той се опитва да обърне внимание на това. „Да покажа, че има някаква много сериозна причина тези хора да бъдат сложени върху монетите и банкнотите“, посочва художникът.

Образите върху банкнотите следват историята – лицата  на българските владетели се заменят с картини  и земеделски сцени при управлението на БЗНС през 20-те години на миналия век. Оттогава са и банкнотите, поръчани в САЩ и оцветени в партийно оранжево.

Във времето на  Народната република в продължение на повече от 30 години от банкнотите гледат Георги Димитров и гроздоберачката Кина Гърбева от Сухиндол. След 10 ноември 1989 г. обаче върху левовете ни вече са духовните покровители, възрожденците и творците. Специално са подбирани и личностите, които ни гледат от съвременните банкноти.

„Впечатлява ме това, че наистина става дума за фигури, които маркират някакъв поврат. П. Берон маркира поврат за това как образованието е важно и без образование не можем да съградим възрожденска България. Неговият Рибен буквар всъщност е съградил образователния модел“, обяснява проф. Валери Стефанов, декан на Филологическия факултет в СУ „Кл. Охридски“.

„Стефан Стамболов е съградил онази следосвобожденска България при цялата противоречивост на неговата фигура. Но той е успял да отстои важни принципи в изграждането на държавата. А Иван Милев е един изключителен български художник, който пък е изградил идентичността на една тежко травмирана общност“, казва още той.

Подборът на личностите върху банкнотите е прецизен, а изборът – впечатляващ, твърди проф. Стефанов от Софийския университет.

„Ако се вгледаме – и Петър Берон, Стефан Стамболов, и Славейков, и Иван Милев, и Алеко Константинов са трагични фигури. По един или друг начин те бележат както инвестиция в колективното ни битие, така и някаква травма в това битие. Незнам дали този сюжет, който аз виждам, е действително съществуващ или аз го създавам в момента“, посочва професорът.

Столевката с Алеко Константинов е специална банкнота – с портрета на писателя и с оригинала на най-известното му произведение. Надписът върху книгата често провокира въпроси дали е изписано правилно.

Банкнотата с най-висок номинал е отличена с награда през 2019 г. за дизайна и вградените в нея защити.

„Алеко Константинов бележи прага на модерността в нашето културно историческо битие. Той е човекът, който от една страна е описал народо-психологията ни с един свой герой като Бай Ганьо. От друга страна е описал срещата на българския свят с големия свят, с Европа, със САЩ. Поставил е българския манталитет в контекста на различни сюжети, в контекста на различни идентичности и  по този начин е дал важния знак да се съпоставяме с това къде се намираме, с кого се съревноваваме, какво искаме да постигнем…“, смята проф. Валери Стефанов.

Една голяма любов отличава банкнотата от 50 лева от всички, които използваме днес.

„Неговият сюжет също е трагичен, защото той е един много крехък човек, крехък физически, но богат душевно. И всичко това го прави обърнат към Ницше, към философията на свръхчовека. И към посланието за духовното строителство,  в което трябва да бъде въвлечена българската нация и българската държава – да направим един друг човек“, казва проф. Валери Стефанов.

Във всички банкноти са цитатите от стохсбирките, научните трудове и картините на творците. Стефан Стамболов – с фрагмент от авторска стихосбирка, доктор Петър Берон – със скици и телескоп, а художникът Иван Милев – с фрагменти от картини.

„Има един сърп, който е насочен драматично към гърлото на една от героините на Иван Милев, този сърп не трябва да се чете апокалиптично. Той трябва да се чете именно в контекста на нашата самоубийственост“, обяснява проф. Валери Стефанов.

„Фактът, че продължаваме да не се разбираме, след като сме заявили на нашия парламент, че съединението прави силата, всъщност непрекъснато показва, че разединението прави слабостта. Ние продължаваме да бъдем слаба нация благодарение на тази неспособност да свалим сърпа от гърлото си и да го насочим някъде другаде. Да направим от него друг символ. Символ на труда, на една друга жътва“, отбелязва още проф. Валери Стефанов.

По думите му жътвата е многозначен символ – тя е както път към смъртта, така и път към богатството.

Различни, символични, смислени и защитени – такива са днес българските банкноти. Всяка от тях е с лице, което познаваме и лесно се помни.

Дизайнът, технологиите, защитите и символите правят българските пари наистина уникални – също като историята, вярата и културата ни. Осъзнато или не – всеки от нас я носи със себе си всеки ден и навсякъде.

Източник: btvnovinite.bg

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!

Материалът Стефан Пройнов: На Вашето внимание – Румяна Попова и БТВ по нашата тема е публикуван за пръв път на Bulpress BG.

Сайта не носи отговорност за написаните коментари

Новини по региони

Видин Монтана Враца Плевен Ловеч Габрово Велико Търново Търговище Русе Разград Силистра Добрич Шумен Варна Бургас Сливен Ямбол Стара Загора Хасково Кърджали Пловдив Смолян Пазарджик Благоевград Кюстендил Перник София област София

Тази информация достига до Вас благодарение на информационна агенция Булпресс!