Газовата връзка с Гърция оттича за някога през 2021 г.

Изпълнителят „Авакс“ и технически проблеми с екооценката бавят и
политически обявения, и реално договорения график

Междусистемната връзка на гръцката и българската газова мрежа чрез 182- километровото трасе Комотини-ХасковоСтара Загора няма шанс да стане и до края на 2020 г. Такива актуализирани намерения обяви преди време министърът на енергетиката Теменужка Петкова, след като стана ясно, че проектът е силно засегнат от жестоките мерки срещу коронавируса, въведени от правителството през март, и няма да стане до октомври 2020 г.. Какъвто срок тя обяви миналата есен.

Сега в проекта за енергийна стратегия на България до 2030 г. за тази газова връзка е записано: „Предвижда се реализирането на проекта да приключи в синергия с проекта ТАР (Трансадриатическия газопровод – б.а.), като до края на 2020 г. следва да бъде изградена линейната инфраструктура, а през първото полугодие на 2021 г. газовата връзка да бъде
въведена в търговска експлоатация“.

Всъщност договорът с изпълнителя на строежа на тръбата с капацитет 3 млрд. куб. м годишно –
гръцката „Авакс“, изисква работата да приключи до края на април 2021 г. Заложеният в контракта
срок обаче бе „скъсен“ от министър Петкова, която преди година обяви, че ще се строи ускорено.
Още тогава от проектната компания обявиха, че за да стане това трябва допълнително плащане,
което ще се отрази върху тарифите за ползване на бъдещата инфраструктура.
Коронавирус плюс технически причини
Ускореното строително обаче не само не се случи, но има забавяне и отвъд фиксирания в
контракта срок – април 2021 г.
Още в разгара на пандемията от коронавирус през април се разбра, че проектът закъснява и
няма да приключи в уречения от Петкова срок – октомври 2020 г. Тогава от компанията, която ще е
оператор на тръбата – „Ай Си Джи Би“, официално заявиха пред Mediapool, че доставчикът на
тръбите „Коринт Пайпуърк“ и изпълнителят „Авакс“ са поискали удължаване на сроковете им по
договорите, което се разглеждало, но не казаха с колко.Потърсена от Mediapool за коментар относно заложения срок в проекта на енергийната стратегия
изпълнителният директор на „Ай Си Джи Би“ от българска страна Теодора Георгиева коментира,
че заявеното от двете гръцки компании удължаване на графика е до юли 2021 г.
Посочената от тях причина е обективното забавяне на проекта заради строгите мерки срещу
Covid-19. Досега изоставането заради коронавируса е 2-3 месеца, каза Георгиева. Изникнали са
обаче и допълнителни проблеми. Един от тях е необходимостта от лека корекция в сложното
преминаване на тръбата под водните тела на яз. „Студен кладенец“ и река Марица – общо 2.2 км
от трасето, което обаче е част от оценката за въздействието на проекта върху околната среда,
обясни Георгиева.

Чакат се финалните графици

Българският шеф в дружеството, в което равни дялове държат „Българският енергиен холдинг“ и
гръцко-италианската „Посейдон“ с равноправни акционери гръцкият газов оператор ДЕПА и
италианската „Едисон“, не се ангажира с конкретен реалистичен срок за приключване на газовия
строеж. По думите ѝ в момента се чака предоставянето на финалните графици. Изпълнителят
постоянно е притискан да ускори строежа, но има обективно забавяне заради коронавируса, а не
е ясно при втора вълна през есента как ще се работи по обектите.
„При договорени 50 заварки дневно, в момента се извършват между 15 и 25, заради
изискването за качество, а пълният брой от 50-55 заварки дневно се очаква да се достигне
през октомври, когато трябва да пристигне и втора машина за автоматично заваряване на
тръбите“, обясни Георгиева.
Така към момента са подготвени за газопровода 121 км от трасето, положени са тръби по 71 км, а
заварените тръби са 33 км.
Проблем с копаенето под яз. „Студен кладенец“ и р. Марица
Технически проблем е изникнал и с това, че трябва да се промени ъгълът на прокопаване на
тръбата под яз. „Студен кладенец“ и р. Марица, заради техническа невъзможност за пробив под
записаните в екооценката параметри. Освен това, тъй като тази част от маршрута е в защитени
зони, има точно определен времеви срок в годината за извършване на сондажните дейности. В
момента с ековедомството се разговаря за разрешение това прокопаване да започне през
февруари, каза Георгиева.
Тя разчита, че няма да има проблеми с подводното трасе, както това се случи с газовата връзка
под Дунав при Русе-Гюргево. Тогава сондажът заседна в определеното трасе и се наложи
извършването на нов на друго място. За целта се правят предварителни сондажи.
„В момента проектната компания и главният ни изпълнител водим разговори с
международната компания HDI Entrepose, която е една от най-добрите в изпълнението на
този вид дейности. Ако сключим договор с тях, ще се чувстваме малко по-комфортно, защото
това е най-голямото предизвикателство за нашето строителство предвид изброените вече
трудности“, допълни Георгиева.

Забавено проектиране на измервателните станции

По думите ѝ „Авакс“ се бави и с проектирането на двете газоизмервателни станции на
съоръжението – при входната точка на връзката с гръцката мрежа при Комотини и на изходната
точка край Стара Загора, където тръбата ще се връзва с мрежата на „Булгартрансгаз“, както и за
крановите възли. Очакванията са техническите проекти да са готови до края на септември, но
предстои съгласуването им с ДЕПА и „Булгартрансгаз“ (БТГ). Реално обаче съоръженията могат
да бъдат изпълнени за 15 месеца, което също потвърждава отлагането на пускането в
експлоатация на тръбата и както изглежда – с повече от посоченото в стратегията.
Георгиева каза, че не знае какви са причините за тези проблеми на „Авакс“. Български работници
на компанията обаче в началото на август излязоха на протест заради три забавени им заплати,
които по-късно бяха платени.
Засега не е ясно как забавянето на газовата връзка ще се отрази върху договора на държавния
газов доставчик „Булгаргаз“ с азерската СОКАР за вноса на 1 млрд. куб. м природен газ годишно
от каспийското находище „Шах Дениз ІІ“. Сключеният още през 2013 г. контракт предвиждаше
доставките да тръгнат от 2019 г. Заради забавянето на строежа на Трансадриатическия
газопровод като част от Южния газов коридор, по който да се транзитира газа от „Шах Дениз“,
срокът бе отложен за четвъртото тримесечие на 2020 г., заради което и Петкова посочи срока за
въвеждане в експлоатация на интерконектора с Гърция за октомври 2020 г.
„Упражняваме огромен натиск строежът да върви в синхрон с реализацията на Южния газов
коридор и другите стратегически проекти в България и региона“, коментира още Георгиева.
„Със сигурност се стремим газ да потече по тръбата през 2021 г. Датата на търговска
експлоатация не е изцяло свързана с азерския газ. Първият азерският газ ще бъде доставен
през декември тази година“, допълва тя.

Чака се и връзката с ТАП

ТАП все още не е свързан с гръцката газова мрежа и реално засега няма техническа възможност
за доставката на този 1 млрд. куб. м, но както става ясно от думите на Георгиева това ще стане
през декември. Същото коментира в края на август пред в. „24 часа“ и шефът на газовия оператор
„Булгартрансгаз“ (БТГ) Владимир Малинов. Според него при това положение „Булгаргаз“, който
има подписан договор с „Ай Си Джи Би“ за преноса на азерския газ по връзката с Гърция, може да
промени точката на влизане, ако интерконекторът не е готов до края на 2020 г., и тя да не е
Комотини, а Кулата-Сидирокастро, която е част от мрежата на БТГ.

Газов договор за спасяване

Георгиева пък посочи, че договорът на „Булгаргаз“ може да бъде спасен и чрез суапови сделки на
„Булгаргаз“ с ДЕПА, която също има да получава 1 млрд. куб. м от СОКАР и би могла да поеме и
българския 1 млрд. куб. м. Така гръцкият оператор може да ползва азерския газ на „Булгаргаз“, а
българското дружество – руския газ, който ДЕПА получава през България от „Газпром“ чрез
виртуална търговия.

По информация на Mediapool „Булгаргаз“ вече разглежда вариантите за изпълнение на договора
си със СОКАР при забавяне на интерконектора. Газовият доставчик обаче предпочитал да изчака
да приключи физическото свързване на ТАП с гръцката мрежа, което не е ясно дали ще стане при
Неа Месемврия или Кипи. От това зависи колко ще излезе промяната на точката за внос на
азерския газ и как това ще се отрази на цената му за българския пазар. Дружеството чака и
официална информация за срока за въвеждане на газовата връзка с Гърция, за да прецени какво
да прави.

Според източници на Mediapool интерес да поемат изпълнението на договора на „Булгаргаз“
имали и други чужди компании, но доставчикът не е готов да го отстъпи. Предстои да се види
какво ще е крайното решение.
Интерконекторът с Гърция си осигури още през 2016 г. запълняемост от 1.570 млрд. куб. м
годишно. Освен договора с „Булгаргаз“ за 1 млрд.. куб. м., контракти са подписани и с ДЕПА и
„Едисон“, които са акционери в проекта. Предстои да се преподпише договор и с американската
компания „Линден Енерджи“.

Бъдещите възможности

Проектната компания очаква да подпише е втори контракт с „Булгаргаз“ за резервираните от
дружеството 500 млн. куб. м газ, които ще внася през бъдещия терминал за регазификация на
втечнен газ край гръцкото пристанище Александруполис, в който в края на август БТГ придоби 20-
процентен дял. „Булгаргаз“ запази за десет години този капацитет от проекта, който до края на
2020 г. трябва да има окончателно инвестиционно намерение и да бъде построен до края на на
2022 – началото на 2023 г. Газовият доставчик в момента е в преговори с американски доставчици
на втечнен газ за доставки до терминала в Александруполис, като този път няма да прави
грешката да фиксира начална дата на вноса, а ще го обвърже с пускането в експлоатация на
съоръжението в Гърция.
С тези допълнителни 500 млн. куб. м гръцката връзка ще повиши запълняемостта си, а
проектната компания смята, че допълнителна възможност в тази посока е трансформирането на
най-старите въглищни централи край Стара Загора в газови и захранването им през това
съоръжение. Това обаче е в сферата на добрите пожелания, а интерконекторът, по който се
работи от 2009 г., просто трябва най-сетне да бъде завършен.

Източник: blagoevgrad-news.com